Фитотерапията се практикува от хилядолетия. Това е бил основният начин на лекуване. Вавилонците са разпознавали около 250 лечебни растения. В Египет при приготвянето на препарати, освен диворастящи, са използвали и култивирани растения. Бащата на медицината Хипократ описва 236 растения, които използва в практиката си. През XIV-XIX век се полагат основите на фармацевтичната промишленост. За тази цел се създават ботанически градини, за да се отглеждат и изучават лечебните растения. В края на XIX и началото на XX век се откриват полезните свойства на витамините. Това поставя едно ново начало в света на лечебните растения. Фитотерапията (от гръцки „phyton" - растение и „therapy" - лечение) представлява метод на лечение с билки и части от такива (дрога). Всъщност древноримският лекар Клавдий Гален за първи път предлага с лечебна цел да се използва не самото растение, а извлек от негови определени части.
Билките съдържат огромен брой полезни вещества (сапонини, витамини, дъбилни вещества, етерични масла, гликозиди, захари и много други). Поради този факт те повлияват едновременно върху няколко системи от човешкия организъм. Във фитотерапията с лечебна цел се използват не само цветът и листата, но също така пъпките, корените, плодовете, кората и други части. Самото прилагане на билките изисква сериозни познания, тъй като при неправилна употреба могат да предизвикат нежелани усложнения. Необходим е правилен подбор, приготвяне и дозировка.
Фитотерапията има широко поле на приложение при проблеми в начална и средна фаза на заболяване. Лечението трябва да се прилага с постоянство и достатъчно дълъг период от време. Фитотерапията има най-добре изразено действие, когато билките се прилагат в пряк контакт със засегнатите области. Например, когато се касае за дихателен проблем се правят инхалации, при храносмилателно нарушение се използват билкови извлеци, за кожни и ставни проблеми - мехлеми. Във фитотерапията лечебните растения могат да се използват в свежа или изсушена форма или под формата на запарки, отвари, тинктура, сиропи, лапи и мехлеми.
Първо правило във фитотерапията, което трябва да знаем е как да съхраним билките. Най-добре е билките да се съхраняват в хартиени торби и на тъмно - така те ще „дишат". Също така билките може да се съхраняват и в стъклен буркан, но за по-кратък период от време. При приготвянето не се препоръчва използването на метални прибори, за да не се получи окисляване, промяна в цвета или намали ефикасността на билковия чай. Правилният начин е да се използват стъклени или порцеланови чайници (съдове). Когато не е указано съотношение, се добавя 1 супена лъжица билки на 250 мл гореща вода или 1 чаена лъжичка на 125 мл вряла вода. Друг важен принцип във фитотерапията е, че трайността на приготвения чай е около 14 часа, а през летните месеци - около 8 часа. Не се препоръчва да се приема след указания период, тъй като в него започват гнилостни процеси и е възможно да предизвика хранително разстройство. Препоръчва се чаят да се приема приятно топъл и със стайна температура, включително и в период на настинка.
Най-популярният начин за приемане на полезните съставки е чаят. Познати са ни два начина за приготвяне: отвара и запарка.
При запарката билката се поставя в упоменатия вече съд, залива се с необходимото количество вряла вода и се похлупва за 5-10 минути. След което течността се прецежда.
При отварата, след поставянето на билките в съда и заливането с вряла вода, се нагряват от 5 до 20 минути. Ако продължително време се варят билките е нужно се долива по малко вода, за да се компенсира изпарената течност. Чаят се прецежда и се пие приятно топъл.
Тинктурата представлява екстрат на растението във вода, смесена с алкохол, оцет или глицерин. Те притежават способността да извличат химическите вещества от растенията без да е нужно предварително затопляне. Препоръчва се разреждане на тинктурата при външно приложение.
Хапчетата и капсулите от растителен произход са удобни, когато растението е неприятно на вкус, но съдържа полезни вещества за съвременните „бързащи" хора.
До този момент има около 500 хил. вида растения, но за съжаление е проучено действието на приблизително 6% от тях. Билките имат огромен диапазон на приложение и едва ли някога ще бъде изучен напълно съставът им. За фитотерапията може да се каже, че е една стара наука. Не само хората, но и животните използват конкретни растения за самолечение. Фитотерапията е в основата и на ароматерапията, хомеопатията, Баховата терапия, козметологията и др.
Според Ванга, Бог е дал на всеки народ билките, с които да се лекува на неговата земя.